Поствам мои разработки за начинаещи... Моля, ако някой има желание да ги копира или превежда, да ме упоменава като автор...
Автор: The Shadow
Какво е това животно "магия" и с какво се яде.
Магията е това, което е Светът, защото изразява силата, която крепи Света и нас ни свързва със Света. Магията е всичко, което възприемаме и затова в нея няма догми и обреди, защото възприятието е неограничено. Магията е метод на живот, път към началото и края. Магията е абстракция. Магията не е няква висша сила, нито е викане на разни неща да вършат било какво било вместо някой друг, да отговарят на разни въпроси и прочие.
Нужен ли е Учител по магия.
Отговор с една дума - НЕ. Да се учи магия, това не е просто да се изнасят лекции. "Ученикът" (кавичките са нарочно) не учи, а възприема магията. "Учителят"(кавичките са нарочно) може само да помага, ако има такъв. Истинският учител по магия са животът, природата, заобикалящият свят.
Такива са постулатите на новата школа в магията. Всъщност добре е да се знае, че има стара и нова школа, които се различават в теорията и практиката значително по редица въпроси, но в случая за учитестването и ученичестването:
Стара школа- магията се изучава по стара система, ограничена в разни рамки и точно определени стъпки. Идеята, че е нужен Учител (с главното "У") е с принадлежност тази школа.
Нова (съвременна) школа- позволява системата да бъде гъвкава, дори да се пренебрегнат някои стъпки и да се въвеждат нови начини. Няма учители и ученици, а просто хора, които си вървят по пътя и ще стигнат точно до там, до където могат да стигнат. От тук и убеждението, че ако все пак се наложи обмен на опит в група- учител- като субективно понятие (и едновременно с това ученик- също като субективно понятие) може да бъде всеки, понеже всеки си знае какъв път е минал и какви грешки и плюсове може да покаже на останалите от пътя си, което си е насока.
Заниманията с магия.
Магията не става да бъде практикувана в качеството на хоби. Тя е умение, което се вплита завинаги в житейския път и както не може да се забрави как се кара колело, така и не може да се забрави как се прави магия (говоря за истинската магия, защото има и много шарлатани, които успешно налагат триковете си). Затова, ако някой иска да се занимава с магия, трябва да подходи сериозно или по-добре да не си губи времето, а да се насочи към други занимания.
От къде започват заниманията с магия?
И теорията, и практиката нямат значение. И не са здрава основа за стъпване, ако човек наистина, а не наужким, има намерение да се занимава с магия. Основата е да знае магът реално какво прави. Останалото е Его.
Нека го онагледя с един пример. Ще се възползвам от написаното от Кастанеда.
Кастанеда го дрогират, обещавайки му среща с Мескалито. Той в това надрусано състояние се среща с едно дъгоцветно куче, тялото на което излъчва силна светлина. Кастанеда пиел вода, при което възприемал от тялото му през всяка пора, как течността се превръща в дълга лъскава дъгоцветна грива. Въртял си пръстите на краката и така контролирал движението на кучето, а кучето, като кимнело с глава и на Кастанеда му идвало непреодолим импулс да скочи. И така натам.
На Кастанеда му се обяснява, че е приет от Мескалито, че Мескалито и той си играели и не- не било куче. И понеже Кастанеда не знае какво точно прави… Приема тази версия за известен период от време. Но какво видяли недрогираните му спътници… Цитирам:
“Оставихме те на верандата, защото се страхувахме, че ще напикаеш навсякъде по стаите.
Всички се засмяха високо.
- Какво ми беше, нима аз…
- Нима ти? – изимитира ме Джон – Нямаше да го споменавам, но Дон Хуан каза, че няма нищо. Ти напика цялото куче.
- Какво направих?
- Не смятам, че кучето бягаше, защото го беше страх от тебе. Кучето бягаше, защото ти пикаеше върху него.
В този момент избухна всеобщ смях.”
Кастанеда, по-натам в книгите си, обозначава, че дрогирането не е път към магията, да вметна.
Представете си сега, че обяснението на очевидците липсва и остава само възприятието за нещата в този му вид… Вече няма реалност, нали? Псевдореалността превзема възприятието и човек попада в капана на заблудата на опита си и на изживяванията си.
Илюстрирано е колко е лесно някой, който не знае какво всъщност прави, да бъде заблуден, че прави едно (среща се с идеала Мескалито, подведен от думи и практики), докато всъщност прави друго (препикават се с едно куче взаимно, защото то кучето си го върнало после жеста и с право).
Та значи преди каквото и да било друго, когато сте решили, че искате да започнете да се занимавате с магия, е редно да знаете какво правите.
Какво реално се случва? Без тази информация магия и занимания с магия има- да, несъмнено… Но от типа Кастанеда с дъгоцветна козина управлява движенията на куче с мърдане на пръстите на краката… И си вярва на преживяването.